Новини

AB ORIENTE LUX – МУЗИКА НА ПРАВОСЛАВНИЯ ИЗТОК

10 - Copy                 Св.Йоан Кукузел и                 16

От покръстването на България – значим проевропейски акт, православната музика е и наша музика – българска, на българския народ, но и общобалканска, музика на Европа. Музика, която на наша почва бива оригинално претворена и приспособена към богослужебните текстове на старобългарски и други стари славянски езици. Един уникален по своята същност проект, посветен на дългогодишни изследвания в областта на ортодоксалната музика, представящ най-важните творби от всичките и епохи. Екип от специалисти – музиколог и богослов, се заемат с нелеката задача да издирят, разчетат старинни ръкописи на песнопения от различни манастири, архиви, фондохранилища, и ги претворят в съвременни партитури на петолинейна нотация.

3                             5

Ансамбъл от съвременни църковни певци – псалти ще изпълнят произведения от появата на нотацията – невми в X век, през оригиналните творби на св. Йоан Кукузел – символ на българската музикална гордост, Атонската и Търновската книжовна школа, до Рилската певческа школа с централна фигура Неофит Рилски. Новост в проекта е извеждането на непознати музикални примери, които ще прозвучат за първи път. Сред тях е музикален стихирар, съхраняван в Атинската национална библиотека, поръчан и завършен в 1367 г., при царуването на благочестивия цар Иван Александър. Към същата епоха възхожда и друг важен музикален паметник – Синодикът на цар Борил, чийто препис от Народната библиотека в София е първият нотиран с византийски невми български ръкопис. В дните на Събора във Ферара, редом с многобройните трактати, св. Марк Евгеник – големият богослов на православието, изписва и музикален ръкопис. В този ръкопис от 1438, намиращ се днес като по чудо в София, са съхранени уникални и непубликувани досега творби и на Константин Асен, творец, чиято самоличност поставя много въпроси – велможа във византийския двор, писател-философ и химнограф, произхождащ от фамилията на Асеневци. Песнопения и творби от IX до XIX век, ще бъдат записани и издадени в компактдиск придружен от луксозно двуезично книжно издание. Допълнен от четири концерта проектът ще обобщи богослужебната музика използвана в българските земи и повлияла развитието на западноевропейската култура в продължение на повече от хилядолетие.

Концертите ще се проведат:

9 май – Варна – Градска Художествена Галерия – 17ч.

31 май – София – храм ,, Св. Преображение Господне“ – 18ч.

7 юни – София – храм – ,, Въздвижение на светия Кръст Господен“, кв. Лозенец – 18ч.

15 юни – София -храм ,, Света Параскева“ – 18ч.

сряда, март 14th, 2018 Новини Няма коментари

Българско Музикално Сдружение в партньорство с Френския културен Институт и Киномания, представи на публиката в София и Варна, събитието „Лодката на Влюбените“

Спектакълът Лодката на влюбените беше пред родна публика на 14.11. 2017 г. в София и 18.11.2017 г. в град Варна, като с него се откри тазгодишното издание на фестивала „Киномания”.

Този филм-концерт е замислен като “мини опера”, поредица от музикални картини, които се коментират или допълват. Това беше една неочаквана комбинация между ням филм на голям автор в историята на европейското кино, Жан Епщайн, женският хор на Големите Български Гласове, водени от Илия Михайлов и триото на френски джаз пианист Франсоа Рюлан. Проекта е определен, като “събитие от европейски мащаб, истинска симбиоза между импресионистичното кино и музиката на Източните Балкани.”

„Тази музика представя европейския джаз, който е различен от американския. В джаза има голяма свобода и можем да интерпретираме. Сами сме си учители, тъй като се учим от нещата, които ни харесват. Европейските джаз музиканти имаме друга култура. Слушам много етно и фолклорна музика. Когато чух „Големите български гласове”, много се впечатлих. Техният диск е в колекцията на всеки джаз музикант”, разказа Рюлан.

„Ние трябва да сме горди, защото е много важно нашето изкуство да е поставено в един европейски контекст. Всички ние сме част от този свят, за който само се говори, но това е начинът, по който можем да видим как то се колаборира, да направим един синтез, като този тази вечер“, разказа Илия Михайлов, диригент на хора „Големите български гласове“, съавтор на проекта. „Това беше моето решение да използваме този филм като връзка между френския джаз и българския фолклор, да му дадем един нов живот на този филм след толкова много години.“

Събитието:

„Лодката на влюбените“ Филм-концерт открива „Киномания“: Френски джазмени и наш фолклор в нямо кино. Изборът на филм не е случаен. Макар и създаден преди 93 години, „Лодката на влюбените“ е изтъкан от сюжет, емоции и конфликти, съпоставими със съвремието ни. А идеята за кино-концерта идва от далечната 2000 година, когато диригентът Илия Михайлов вижда така създаден киноразказ на фестивала в италианския град Аоста.
Емоциите, в ‘LaBelle Nivernaise’ се усложняват и усилват от магическата сила на българските гласове, както и от оригиналните композиции на музикантите от триото. Резултатът – невиждана осмоза между Европейския джаз и способността да се използва импровизацията в съчетание с вечната, неподвластна на времето музика на фолклорните песни.

Кинокартината акомпанира музиката, а не обратното, обясниха авторите на проекта.

сряда, декември 6th, 2017 Новини Няма коментари

Аристократи аплодират Големите Български Гласове в Париж

от Мария Де Брабендере

Принцеса Клер де Жибон де Боасанже, полските принцеси Соня и Сара Пониятуски, граф Емманюел дьо Мортемар, граф Жил дьо Назил, наследниците на модните гиганти Ален Картие, Андреан де Лакоста, монсеньор Франциско Фоло – представителят на Ватикана в ЮНЕСКО, Катрин Лалюмиере – Генерален секретар на Съвета на Европа (1989-1994), Фабиян Еделстам – художник, известен колекционер на изкуство, много продуценти, кинорежисьори и композитори, са сред дългия списък на именити гости, удостоили с присъствието си голям концерт на хора „Големите български гласове“ в посолство ни в Париж. Значимото събитие е част от турнето на музикалната формация във Франция, състояло се по покана на Парижкия университет 8 (Сорбоната). Това е висшето учебно заведение, където известният психоаналитик, лингвист, семиотик, философ Юлия Кръстева, също гост на концерта в посолството, дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров. Поводът са традиционните Хорови срещи, организирани във френската столица.

„Каймакът“ на Европа се събира в Париж, за да чуе как звучи българската православна музика и фолклор. Повечето от аристократичните гости не знаят много за България. Отиват на концерта без предразсъдъци, „на чисто“, споделя диригентът Илия Михайлов. Остават изумени от брилянтните певчески изпълнения. 14 женски и 4 мъжки вокала поразяват със силата, чистотата на тоновете и кристалния звук, извиращ от дълбините на българската църковна и фолклорна традиция. Подготовката за грандиозните концерти отнема повече от шест месеца. Около 100 певци от Франция са привлечени в програмата. Съвместно с българите изумяват неподготвената публика.

„Гостите ни бяха хора, видели всичко красиво по света. Успяхме да ги изненадаме приятно. Надхвърлихме високите им критерии за естетика. Турнето беше голям и успешен тест за нас.“, споделя диригентът Илия Михайлов. Думите му се потвърждават от ласкавия материал за нашите музиканти и тяхното изпълнение, публикуван в списание Le Point от Патрик Бесон, един от най-влиятелните френски журналисти.

Организаторът на събитието в нашето посолство Венета Гълъбова внася изключителен стил и превръща концерта в тържество от най-висока класа. „Културата е най-доброто средство да правим политика“, заявява посланикът на България във Франция Ангел Чолаков при откриването на концерта. Дипломатът ни е посланик от нов тип, който прегръща идеята и оказва много топъл прием, споделят с благодарност организаторите.

Прагматичната част от подготовката на турнето се поема от Българското музикално сдружение (БМС) с председател Стефан Гълъбов. Всъщност, БМС се създава през 2005 г., за да подпомага българската култура. Прави го успешно, безрезервно, със собствени средства и ресурси. По време на срещата ми със Стефан Гълъбов в Абу Даби младият мъж ме впечатли с големия плам и любов, с които разказваше за проектите на хор „Големите български гласове.“ Диригентът заедно с екип специалисти ще разчитат църковната музика от 9 век, а гласовитите певици ще я възпроизвеждат. Така нашите съвременници ще имат възможността да се върнат векове назад във времето и да се потопят в автентичната мелодия на миналото.

БМС е сдружение на българи, които милеят за българската култура не само в сърцата си, а и реално дават своя принос в развитието й. Големи световни имена са привлечени в проектите на хора. Теодосий Спасов създава оригинална композиция, посветена на гласовитата формация. Българският композитор Явор Русинов, който работи с носителите на наградите „Грами“ Хосе Фелициано и Чака Кан, Супермакс, Бони М, Фалко и Виенския хор на момчетата, сътворява за „Големите български гласове“ произведение за троен хор. Специалната творба е премиерно изпълнено от всички над 100 френски певци по време на турнето на „Големите български гласове“. Картината на обложката на компактдиска-антология е дарение от най-големия колекционер на българско изобразително изкуство шведа Фабиян Еделстам. Казват, че колекцията му е по-богата от тази на Националната художествена галерия. Любопитен факт е, че неговата баба е била една от музите и модел на големия художник Амедео Модиляни.

неделя, юли 23rd, 2017 Новини Няма коментари